Европа усеща ефекта на кризата: Европейците стават все по-бедни

В началото на годината Европа изпадна в рецесия, което засили усещането за относителен икономически, политически и военен упадък, започнал в началото на века.

Понастоящем европейците са изправени пред новата икономическа реалност, която се готвеше от дълго време – те обедняват. Един от факторите за това е застаряващото население на континента, което предпочита сигурността на работното място и свободното време пред по-високите заплати, което води до слаб икономически растеж и производителност.

Ситуацията се влоши от Ковид пандемията и продължителния конфликт между Русия в Украйна. Тези кризи нарушиха световните вериги на доставки и доведоха до рязко покачване на цените на енергията и храните, което задълбочи дългогодишните икономически проблеми.

Реакциите на правителствата в отговор на кризите, макар и насочени към запазване на работните места, в крайна сметка задълбочиха проблема, като насочиха субсидиите предимно към работодателите, оставяйки потребителите без достатъчна финансова подкрепа, когато се сблъскат с ценови шокове. За разлика от тях САЩ приложиха мерки за пряко подпомагане на гражданите, което спомогна за поддържане на потребителските разходи.

САЩ срещу Европа

Един от стълбовете, които традиционно можеха да подкрепят Европа в такива моменти, беше нейната огромна експортна индустрия. Въпреки това бавното възстановяване на Китай, който е важен пазар за Европа, подкопа растежа на износа на континента. Високите разходи за енергия и бурната инфлация от 70-те години насам притъпиха ценовото предимство на европейските производители на международните пазари, което направи уязвима силната зависимост на континента от износа.

В резултат на това частното потребление в еврозоната е намаляло с около 1% от края на 2019 г. след коригиране с инфлацията, докато в САЩ то се е увеличило с близо 9%. Реалните заплати в Европа също са намалели от 2019 г. насам, докато в САЩ през същия период се наблюдава ръст.

Този икономически спад има далечни последици и за средната класа. Много европейци прибягват до креативни решения, за да спестят пари от ежедневна необходимост, като например използват приложения за закупуване на хранителни продукти с намаление близо до срока им на годност. Разходите за хранителни стоки от висок клас са намалели, а германците консумират по-малко месо на човек поради повишените цени.

Икономическата стагнация в Европа се отрази и на нейната привлекателност за бизнеса, като компании за потребителски стоки като Procter & Gamble и луксозни империи като LVMH все повече реализират по-голяма част от продажбите си в Северна Америка, където потребителските разходи са по-устойчиви.

Освен това разликата в икономическото производство на глава от населението между САЩ и ЕС се е увеличила, като европейските държави са станали по-бедни на глава от населението в сравнение с всички американски щати с изключение на Айдахо и Мисисипи. Прогнозите са тази тенденция да продължи, като икономическият продукт на глава на населението в Европа може да се доближи до този на Япония и Еквадор днес.

През април главният икономист на Английската централна банка Хю Пил предупреди гражданите на Обединеното кралство, че трябва да приемат факта, че са по-бедни, и да спрат да настояват за по-високи заплати. “Да, всички сме по-зле“, каза той, като заяви, че стремежът да се компенсират растящите цени с по-високи заплати само ще подхрани още повече инфлацията.

Хората искат да си почиват, а не да печелят повече

Тъй като европейските правителства трябва да увеличат разходите за отбрана и предвид нарастващите разходи за заеми, икономистите очакват данъците да се увеличат, което ще увеличи натиска върху потребителите.

Данъците в Европа вече са високи в сравнение с тези в другите богати страни и се равняват на около 40-45% от БВП в сравнение с 27% в САЩ. Американските работници прибират почти три четвърти от заплатите си, включително данъците върху доходите и социалните осигуровки, докато френските и германските работници запазват само половината.

Като цяло напрежението върху социалните държави в Европа става все по-очевидно, тъй като по-високите нива на синдикализация в целия континент обръщат тенденцията на спад, продължила десетилетия. Въпреки това много работници се застъпват за повече свободно време вместо за по-високо заплащане, което може да не доведе до увеличаване на доходите им.

За да се справят с икономическите предизвикателства, някои експерти предполагат, че европейските правителства може да се наложи да увеличат данъците, които и без това са сравнително високи, което допълнително ще окаже натиск върху потребителите. Освен това повишаването на лихвените проценти натоварва европейските системи за социална защита, които предлагат популярни здравни услуги и пенсии.

В заключение може да се каже, че икономическият упадък на Европа е постепенен процес, изострен от последните кризи. Настоящата ситуация се отрази на частното потребление, заплатите и общия икономически растеж. Правителствата и предприятията се борят със сложния въпрос как да поддържат и съживяват европейската икономика в условията на тези предизвикателства.

Източник: Reuters